е мамка ви

Ми съжалявам, но не ви разбирам!

Писна ми от идиоти, които се крият зад стени от красиви думи, писна ми от хора, които забравят миналото защото не им е удобно.

Да става дума за всички вас, защото вината е ваша. Защото вие си го избрахте.


Понякога и аз се чудя, толкова невъзможни неща ли искам?
Не че на някой му пука, ама ставате жалки. (:

no offence guys... well none taken, duh!

For Ivo.

Sorry i didn't make it.
:(

My inspiration is criticaly DOWN.

Хора, какво ви става о.О
Какви са тия агресии, игнорирвания, депресии (к, тук съм аз), лъжи, префърцунства, хитрувания, караници и въобще букет от онези прекрасни черти на човешкия характер, които всички знаем че имаме и не обичаме да показваме, но поради някаква си причина ги прилагаме на близки... или забравени стари приятели?

Защо се сърдим, без да си дадем сметка, че е доста по мъдро да отидем да подредим гардероба и да оползотворим енергията от мрънкане, за което по късно ще се чувстваме гадно. Защо мрънкаме? Защо изливаме лошото си настроение върху близките си? Защо избухваме. Може би защото знаем, че хората които ни обичат ще ни простят.
Но нека не забравяме, че има лимит за това колко може да понесе един човек.

Аз забравих. И ще си патя.

Жалко. XD

Дано е за добро.

balance

Умеете ли да балансирате живота си?
Не?
А опитвате ли се?

От ужасно много време си мисля как живота на хората се върти около само едно нещо - работа, учене, игри или пък определен някой, по който са толкова захласнати, че забравят околния свят.


а леле написах дълъг пост и реших че е супер тъп... така че не ми пука! :D

обвинявам хриси дето ме вдигна да изляза в 8 и ми причини брейндемидж ^^

i have one word for you

fuck you

you make me smile

Зачудих се, след поредния пропилян ден в измисляне на извинения как да не си върша работата, макар че основно я върша, но не качествено.. както и да е...
Та зачудих се за смисъла на нещата, за запетайките в изреченията, за моментите в които е трябвало да замълча, за моментите в които е трябвало да говоря.. За нещата които не мога да променя, за истините които искам да кажа, но не мога. За хората които искам да виждам всеки ден. За усмивките.
Защото това което е смислено в живота са хората, които могат да те подкрепят - приятелите, които ще те слушат да говориш за двоичните числа, и да не разбират все пак ще пуснат някой коментар от рода на "О колко сте скучни!" XD, за хората които те харесват дори да си пълен с дефекти и дори да се сърдят и заяждат пак не може да спреш да ги харесваш... Разбирате на къде бия :D

Та имам да разказвам две истории преди да съм ги забравила.

Предииииииии няколко дни сънувах че Зу е в софия и работи като ватман на трамвай петица. Знам че аз и Хриси отидохме да я видим. И тя си караше жизнерадостно, докато на се сети, че иска да пуши и има хриси за компания - та двете ме оставиха в трамвая - давайки ми да го карам - и Зу казва: за двайсетина минути ще направиш един курс. Този бутон е за отваряне на вратите, а тази ръчка е спирачката.
И двете ме оставиха в шаш и паника, да се препотявам по пътя. :D Беше забавен сън.

Добре втората история.
За втори път ми се случва да вървя с Катя и Иво и двамата да си говорят за хммм как да го кажа мило... не няма начин... за лайна.
Първият път разговора беше по дълъг и особено поучителен за мен.

извадка от разговора....

Има няколко вида лайна.
Да така е.
Например такива които излизат бързо и чисто, и няма нужда да се бършеш след тях.
О тези са ми любимите!
И на мен!
Много ясно на кой няма да са му любими.
Не съм имала такива скоро.
Да и на мен ми липсват.
Обаче понякога въпреки че знам че са от чистите и пак се бърша... трябва да проверя каква е ситуацията, за всеки случай.
Има ги и тези лайна дето много миришат.
Да и тези дето пръскат навсякъде.
О тези много ги мразя!
Ами онези дето излизат трудно и пльокат шумно във водата?
Да, и онези дето излизат в полутечна форма...
Да и онези трудните - дето се напъваш с години да ги изкараш.
Не съм сигурен кое е най-омразното ми лайно.
На мен определено това дето се размазва...


:D :D :D

Имаше ги доста такива. Аз гледах в пълен шок. Но след втория път вече не ти прави впечатление. <3

hmmz

What is that that makes a man a man?
Friend of mine once wondered.
Is it is origins?
The way he comes to life?
I don’t think so.
It’s the choices he makes.
Not how he starts things, but how he decides to end them.



~~ Нуждаем се от мейджър реогранизация на живота, ай бет! :D
~~~ Хора, страх ли ви е понякога от това какво ще стане с живота ви?

shit happens

мда... живота е гаден, отвратителен, споменах гаден?, както и да е, това си е твоя живот, от теб зависи как ще го живееш - дали ще се примириш с нещата, които може да промениш или ще затвориш очи и ще ги подминеш.
няма пък.
изморих се.
пък.
много обичам като се виждам с приятели, в случая с кейт и хриси, за да може да им мърморя, те да ми мърморят, да ме разсмеят и да ми залеят главата с идеи за разни неща.

не ми се работи, демн ит, и няма кой да ми пожелае хев а найс шит. XP

Antity of nuts

Докато си чистех компютъра вижте какви намерих...

Условия за членство в клуб „Нътс”

За да станете член в нашия клуб трябва да отговаряте на няколко специфични изисквания и да притежавате редица качества

1. На първо място трябва да сте откачен. Вариациите са следните:
a. Откачен, с елементи на нормалност
b. Откачащ, почти луд
c. Луд
d. Луд с елементи на шизофрения
e. Побъркан
f. Умопомрачително побъркан
2. На второ място трябва да можете да се ориентирате добре в шумни, общи, пренаселени чатове в скайп, в който почти по всяко време 3 души говорят по 7 различни теми
3. Комуникативността, помощта и оригиналните идеи са на почит
a. Ако измисляте оригинални нови думи сте добре дошли.
b. Прякорите също са плюс за вас
c. Разказването на вицове и смешни истории ще вдигне реномето ви
d. Колкото по малко говорите за секс, толкова по добре, ние сме реномиран клуб все пак.
e. Винаги помагайте на клубар в нужда
4. Мърморенето е абсолютно забранено
5. По възможност говорим за откачени неща, като темата на разговори се сменя през 14 секунди, и като се върнем на нея след 4 дни се очаква да помним всичко изговорено.
6. Въображението ви се цени особено много, при положение че имаме „Тъдейс топик”, която се измисля всеки ден наново и е доста сложно начинание
7. Почти задължително е да сте в добро настроение, когато комуникирате с членовете ни. При лошо настроение напуснете чата, при подобрение ще бъдете аднати отново.
8. Трябва да сте приятели с повечето членове от клуба, да сте роднини поне с 3-ма или да познавате роднините им до девето коляно, но най важното е да се разбирате с ВСИЧКИ.
9. Каквото си говорим в клуб „Нътс” си остава в клуба, не бъдете порта
10. Новите членове се взимат впредвид след гласуване [досега се е случвало само 0 пъти, но нейсе]



Въпроси към нас?
Имате въпроси за Клуб „Нътс”, искате да предложите нови реформи в начина на управление? Или просто желаете да си бъбрите с нас?
Ами станете откачен, намерете ни в скайп и питайте XD




Членове на клуб ,,Нътс”

1. Герой във форума : Антония Джонсън
2. Истинско име : Антония
3. Прякор : Мис ,,На кулинее”

1. Герой във форума : Мейла Хоук
2. Истинско име : Мария
3. Прякор : Гринчи

1. Герой във форума : Крийп Куотър
2. Истинско име : Христина
3. Прякор : Палавницата

1. Герой във форума : Илейн Стюърт
2. Истинско име : Мария
3. Прякор : Мъничето,Ира

1. Герой във форума : Серенити Джеймс
2. Истинско име : Велислава
3. Прякор : Бръмззззззз

1. Герой във форума : Кия Де Тюртю
2. Истинско име : Златина
3. Прякор : Златото

1. Герой във форума : Лили Хоук
2. Истинско име : Кристина
3. Прякор : Стъфи

1. Герой във форума : Марина Джоунс
2. Истинско име : Зорница
3. Прякор : Зари

1. Герой във форума : Роуина Лайънтайм
2. Истинско име : Стефани
3. Прякор : Ро

1. Герой във форума : Триша Блекфайър
2. Истинско име : Василия
3. Прякор : ВВ (Великата Васка),Лияна

1. Герой във форума : Дидри Файела
2. Истинско име : Мирела
3. Прякор : Мири,Морт

1. Герой във форума : Лукас Кейн
2. Истинско име : Ганчо
3. Прякор : Лукчо

1. Герой във форума : Ото Шварц
2. Истинско име : Даниел
3. Прякор : Бог Дани

1. Герой във форума : Дъмбълдор
2. Истинско име : Иван
3. Прякор : Шефа

1. Герой във форума : Инфина Рос
2. Истинско име : Радослава
3. Прякор : Ради




История на клуб ,,Нътс”

Имало едно време… Така започва и нашата приказка.Имало едно време три лиглички, наречени Габриела, Зорница и най-голямата от тях – Антония.Та събрали се тричките в общ чат в Скайп и започнали както всеки ден да си се лигавят. Тогава решили да добавят към чата още едно момиче, което постоянно измисляло забавите и винаги била усмихната и щастлива. С нея винаги било забавно, затова решили да я добавят, за да се полигавят заедно. Това момиче го наричали Гринчи. И започнали четирите момиченца да си се лигавят и се стигнало до там, че това момиче, последното добавено, Гринчи, си сменило ника в Скайп от Гринчи в ,,Are you nuts?”. И тогава момичето под име Зорница решило да промени името в общия чат на ,,Клуб Нътс”,защото и четирите отговорили, че СА нътс (което всъщност се превежда ядки,но това са подробности, в този случай се използва другото значение - побъркани). И така,понеже лигнята им недостигала, се разбрали всяка от тях до добави по някого,за да си се лигавят всички наедно. И така,станало традиция на клуба всеки член да добавя по някого. И така четирите момичета адвали и адвали, все откачени хора, все забавни хора, луди като тях, докато броя не достигнал рекордните 17 члена, ако не броим тези, който се задържат по малко [има такива които влизат и излизат, чат пат, да ни видят как сме, но също са горди членове на клубЪ] и то рядко. И когато стигнали 17 члена решили, че лигнята им стига за няколко месеца напред и написали едно от най – ценените правила на клуба : ,,Никакви нови членове,без това да е гласувано от целия клуб”
И така клуб „Нътс” растял през месеците и прогресирал и дано прогресира още дълги години.



Биографии

Дани:
Име: Даниел Илиев Рашков-Трашков
Години: 14(или поне на акъл)
Дата на Раждане: Някога
Местожителство: Много често местят кофите в Младост и немога да кажа точно
Зодия-Ъм...
Хоби: Да спя, Алкохолни маратони, Да пия бира с приятели,
Интереси: Мене си и Ива
И освен тва: Висок съм 193см и съм много готин. Кефя се на Метъл(любими групи ManOwaR, Iron Maiden, Slayer, Testament) и тва е
Снимка: http://i41.photobucket.com/albums/e275/Trashkov/Ra6kov.jpg

Хриси:
Хей! Аз съм Хриси! За мен няма много важни неща, които трябва да се знаят... Странно е какво правя в клуба като не отговарям на половината от правилата, но речем, че съм пълноправен член... не пия, не пуша и по мъже не ходя вече, защото те ходят по мене... и май се изчерпах... мух ^^ добре де, притискат ме да пиша това точно в деня, в който се чувствам крайно зле... Но да помисля... не че ми се отдава дори, когато съм в добро настроение... ето, ако ми бяха казали вчера да я напиша щях да я запълня с един тон глупости за третия пол и затова колко съм развратна... а всъщност не съм и даже на знам кой е третия пол... вчера предполагах, че са хермитата... не, че има голямо значение... Добре, какво за мен... казах Ви, че няма нищо интересно... да, вярно мога да Ви залея с един тон сълзливи глупости, обаче и без това по телевизита дават достатъчно сапунки, че да Ви тровя и аз живота... Сигурно другите пишат страшно весели биографии в момента, само мойта съкс... и какво друго може да се очаква от едно изкукало същество... сега най - добрата ми приятелка ме вика да вземем изследванията на кученцето й... милото то е болно... а мен даже ме боли да отида да го видя, защото страшно криво ми става за всякакви животинки... обаче пък Таня (най - добрата дружка) пък ми забрани да гледам предавания за животни след като в една игра на бесеница я бих с една порода кучета, която тя не бе чувала... и сега съм откъсната от моя любим животнски свят (да бе да, това е официалната версия, аз още си гледам предаванията)... добре вървя де, ето от дума на дума (сама си говоря като се замислите, което може би ще ме заведе до голямата ми мечта - лудницата) разкрих една от големите си страсти... Та като споменах лудницата, че ми е голяма мечта нека ви я споделя по - подорбно... желая да дойдат чичковците с белите престилки и да ме облекат в онези хубави белички ризи, чиито ръкавчета се връзват на гърба... и после да ме откарат в стаята с меките стени... ехх мечти... излизам да вземем резултатите на кученцето... стискайте палци (и на краката) да не е нищо сериозно...

Мири:
Опит за Автобиография

Аз съм едно комплексарско същество, сдухано и смотано, с много предразсъдъци...търсещо приятели и разбиране....боря се за себе си, бидуайзър, бакарди брийзър, трамвайовщини, децата в зимбаве, цейлонски чай, неразбрани и различни хора...па и за други неща,ама знам ли

Този текст няма да приличана стандарттния докумнет за биографията,просто защото не съм стандартен човек. Родена съм на 2 октомври, преди 14 години. И съм на 58 на Меркурий. Карам ски,борд,мога да плувам (прилично,не като пирон в кофичка кисело мляко),а и се катеря по покриви и дървета като хоби. Обичам бял шоколад, фикуса си, котката ми и хиляди дребни неща, които обичам достатъчно,за да съм забравила. Казват,че знам английски, френски,руски. Сега уча и испански,а свободно практикувам българския. Приемам езиците като средство, не умение. От многото неща,които мога и на които съм ходила с години да практикувамсмея да твърдя,че имам точно две умениея,които наистина мога да прилагам и ми се отдават. Ходила съм на шах,джу-джуцу, теннис, спортна гимнастика, членувала съм и в некви клуобаве с главно дискусионни цели….всичко това е в миналото. Та двете ми умения,с които се Гордея….-мога да копая и да кося трева.
Слушам…различна музика,зависи изцяло от настроението ми. Предимно хип-хоп,рап, пънк и бледо бозаво подобие на метъл. За интересуващите- да питат. Хобита нямам…имам две кутии със салфетки,една с монети, албум с марки…В джобовете ми винаги се намират безполезни листчета, винаги е било така,пък защо не знам. Харесвам много неща,интересувам се от много също така. Няма смисъл да ви разяснявам как по цял ден си пълня тлавата с мисли от рода на «ти имаш 2 яблъки,взимам ти трите ябълки..колко ти остават» и чалнатости отрода…Харесвам се, няма да и лъжа,не ми е било скучно в моя компания…поне не много,но наддали бих признала противното
Не съм религиозна,но приемам различни виждания,имам склонности към източните религии,особенно дзен-будизма. Не мога да пиша, не харесвам литературата във вида, в който ни я поднасят в училищата. Хуманитарните науки не са ми страст…Карам скейт от две години и съм голямо позьорче…
Страх ме е от хората, самотата след години, смъртта на близките, понякога и от монотоността,сивотата в ежедневието.
И сега ще ви синтезирам всичко това в кртък скучен формат, достоен да бъде погледнат и приет от обществото

Име : Мирела,но се чува повече Мири
Местообитаване : една пещера на деветия етаж, на неква планина наречена блок 333б
Паметна дата на пръкване на бял свят : 2.10.1991
Временна окупация : станадартно идоитче, работя по плана за времена заетост, показвам дебилизъм само от 7 часа сутринта до към 1-2 вечерта
Произволно избрани контакти с мен : mirelaz@abv.bg, skype- amoeba27, q – miri- 337581452


Гринчи:

Йелоу! Казвам се Мария, но предпочитам да ми викат Гринчи или Гринч… Всъщност цял живот са ме наричали Мими, въпреки че го ненавиждам от дъното на душата си, НО това са формалности :Р .
Така, Зориту каза, че може да пиша ВСЯКАКВИ простотийки, така че почвам… Аз съм една изключително красива, интелигентна, невероятна, прекрасна и накрая, но не на последно място СКРОМНА личност. Като изключим това, мога само да кажа, че съм един от най-най-мързеливите хора, които познавате, но както другарката Стъфи казва – мързелът е здраве!
Ако подочуете от някъде, че съм откАчена, не слушайте и не вярвайте!!! Чували ли сте човек, който си говори сам, врещи си ей така отвреме навреме, говори глупости И непрекъснато има чувството, че го наблюдават(дори в кенефа ХD), да е ненормален? Не сте, нали...? Знам ви аз, знааам... ТА аз съм най-спокойния, нормален човек, въпреки, че понякога нормалността ми не ми е в ред... И нали знаете, че като напълно нормален човек си отглеждам хавлийка, носеща гръмкото име Хенки Бленки Учиама Херошима Нагазаки. Законен родител й е Мири, изродена е от Лийченцето и е взета под моето майчино крило Х)))))) .
Любимото ми занимание е да си седя на фотьойла, да ям нещо ВРЕДНО (това е задължително) и да си мързелувам цяяяяял ден... Най-често можете да ме намерите на четвърти километър, но ако не съм там може да съм на работа... Работя като трамвай заедно с колежката Мири, а трамвайчетоо е супер яку... Пълно е с бабички, които са нагълтани с хелий и викат “Кажи, баба, тенк ю”, а дядовците – “Кажи, дедо, грасиас”.
Ъмн... Май е това =) . Тоест аз не ви казах нищо съществено, което ви интересува, ноооооооо... That’s life XD



Зари:
Въх въх въх.. ами.. тъй като се налага да сме серозни *прокашля се* ами ще се наложи да ви говоря абсолютната истина, тъй като аз съм супер честно същество. *скърца с пръсти*
Така.. казвам се Зари, може и Зарче или Зоти, на койт както му хареса, обръщам се и на Шаро! Маро! Както и на Хилдегар! Последното по навик от времето което бях съветник на президента на Зимбабве. Иначе тайно в душата ми обичам да ми казват Ринсуид, но също си нямам идея защо.
Обичам главно да не правя нищо, в големи дози, по четери пъти на ден, 24/7. Занимавам се с градинарство [демек не газя тревата], пчеларство [ям много мед], четене на мноого книги [ако не е фентъзи не е книга бе!].
Нямам телевизор или компютър, но понеже съм тайно пребиваващо извънземно на планетата Земя имам мощни антенки вградени в ушите и улавям всички къси, дълги, тайни и потайни радио и тиви вълни, а в нета влизам като бръкна в контакта. Нямам си конгресмен, но затова имам 2 кучета, 1 костенурка с неопределен пол, 45 бълхи и смейство паяци под леглото. Притежавам колекция от монети, които са си съвсем годни за употреба, 1 сестра, големи очаквания и лошо чувство за хУмУр. Не притежавам но си търся – мозък, тяло, коса и чифт розофи бални пантофки, няма да откажа и магическа пръчица.
Искам да обиколя света 3 пъти – с балон, кораб и крака, да говоря на 13 езика и да живея в някоя книга. Не вярвам в почти нищо, мразя надувките и Неоткачените хора, смятам че всеки се е родил за да си откача в границите на откаченото и шоколада е гориво за душата.
Амчи свърших май >) и за край – If you can’t convince them – confuse them! ^^


Ради:
Име: Интересен въпрос, знаете ли, толкова героини смених и свикнах с на всички имената, така че вече почнах да се замислям в отговор. В първия форум – Проф. Лобелия Стоун, преди бях Проф. Аралия Хендрикс, понастоящем съм Инфина Рос(Хафълпаф), а цял живот съм Радослава.
Години: Прекалено малко, но достатъчно много.
Любими занимания: пея, пиша, чета, и хоро играя, стига да има някой да ме напие. Обичам тениса на маса особено много(да не кажа, че съм вманиачена).
Друго: перфекционист съм


Старо, но забавно. ^^

It's time for the How Screwed We Are report

Йехехе!
Опитвах се от вчера да напиша нещо, обаче то мина Алекс им е накара да си рестартирам компютъра и всичко се затри :(
Ние с Кейт геройски работим и се трудим и пак и пак... Леле колко лъжи в едно изречение. :D :D Поне частта с "ние".
Та както и да е.
Защо е време за хау скрюд уи ар репорт! Ами както казва оригиналния казвач на репликата.. Доктор Родни МакКей... мей хи би ъз секси ъз олуейс... та колко сме прецакани миналата година.. беше ужасна година... нали! Е поне е една от доста гадните, и поне за мен. Мразя я тая година. Последните години са гадни, а аз се олях много зле... и... уф... ще си понасям последствията с години сега заради това. Обаче понеже нали... знаете! Мързи ме да се обяснявам а пиша поста от 10 хихихи.
Така, много е важно да уточним какво точно направихме тази година. (Изгледахме Наруто, Старгейт и Старгейт Атлантис и искаме да сме космически пътешественици, коитос си имат цел в живота! амаха). Е направихме - нищо, и не се гордеем, ама какво да се прави..
Ей мислех да добавя много важните задачи за тази година... обаче от свякъде дойдоха шефове... ня ня, трябва да внимавам и да пиша тайно... :S

Та.. задачи!
1. От баба - Бабе, къде са внучетата?
2. От сестра ми - Ти няма ли да се махаш вече?
3. От майка ми - Трябва още!
4. От баща ми - Не трябва да си клошарче!
5. От Сара - Трябва да ме храните по често.
6. От мен - Трябва да не сме мързеливи, и да упражняваме свиренето си на елиза и забравих му името на другото дето иво ме научи

Кейт, посвещавам тая тъпотия на теб, защото ти стои отворена от векове вече... :D

Can somebody tell me who I am

There are times when the earth is trembling and we all get lost
When the colors fade away and the darkness rises up and bursts
Desperately we're searching for a place we can call "home"
And we will cross the ocean wide until we get the sense of our ride

Can somebody tell me who I am, will I ever learn to live my dream
Will I be in harmony with the river deep underneath my skin
Can somebody tell me who we are, we strayed from our path much too far
Will we ever see the flowers growing in our yard

There were times when our hearts were nearly full of disbelieve
We threw our yearning wishes in the wind
And insistantly hoped some would be granted
But at the end of our journey we finally made the discovery that
We all crossed the ocean wide just to realize that the treasure lies inside