Неделя, Ноември 26, 2006

saw you changing

[25.11.2006 г. 21:12:31] еклиптика каза: ей зори разбрах по какво аз и ти сме различни от всички останали хора на планената
[25.11.2006 г. 21:12:52] еклиптика каза: ние сме единствените хора с теб на земята ,при които въпросът: как си?
[25.11.2006 г. 21:13:03] еклиптика каза: е равносилен на: какво ти се яде ? (=

Интересно е как ако застанеш на кръстопът се променяш винаги в посоката в която е най близка до теб. Взимаш решението най близо до теб. Пътя който ти е най удобен за ходене. Е това е при средностатистическия човек. Да предположим че ние не сме. Не не знам какво ще правите, аз просто предполагам. Яжте моркови.
Вчера баща ми ме изръчка в 9 от леглото за да му занеса един забравен документ до едно кафе до хотел "Радисън". Бешее адски велико кафе. Ядох една бисквита за 3-4 лева с кокос която дори нямаше шоколад но беше велика. След това баща ми влезе в някакъв магазин "Дюпронт" или нещо от сорта за да разглешда запалки, а той дори не пуши. И момичето му извади на подност една запалка за 4000 лева, златна със слонова кост, колекция Луи 14 и Лувъра, ограничен брой. И той се замисли... А аз избягах панически от бутика и отидох да зяпам торти на съседния завой от мястото където ме набута. След това ме изгониха че имали работа и аз отидох да се мяткам по центъра алоун и да оглеждам за кецове <3

И не забравяйте мотото на деня ни:
„Мажете хляба от страната на маслото!“

Вторник, Ноември 21, 2006

imagination again


„ -Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
-ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
-И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
-ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
-За да повярваме и в големите?
-ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
-Нямат нищо общо помежду си .
-НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.“
Разговор на Смърт и Сюзън, "Дядо Прас", Тери Пратчет
А вие казахте че в книгите нямало мъдрости. Добре де не сте го казвали, но за да има драматичен ефект, трябва да сте казали нещо, така че нагласих нещата до поносимия максимум.. не минимум... абе нещо с "м" беше.
Общо взето замислете се колко ще ви е скучно, когато спрат тока, телефона ви е изключен, няма нищо за ядене у вас, всичките ви приятели са заети, навън има снежна буря, сам сте у вас, дори кучето е изчезнало някъде и няма какво да правите? (един път така залъгвах сестра ми да прочете една книга на Пратчет, но не се хвана идиотчето, каза че ще спи). Та какво ще правите вие ако се случи това бедствие? Лишени сте от тиви и комп заради лошия ток... пристрастяващо зле.
Бай да пътя (както казва Мири) няма да пиша повече че после дори мен ще ме мързи да чета писането си. Но вижте какво хубаво слонче си имам в началото. Чисто въображение. Това ни трябва. Боже ударих на философия. Абе трябва ви шоколад. Мир да има.
В момента четем: Колелото на времето - Окото на света - Робърт Джордан, надградирам ли?

Четвъртък, Ноември 09, 2006

hide and seek


the light flicks on
you run away
hide from the people
for one more day.
tomorrow will be different
tomorrow i wont hide
behind these doors
this falsehood
my gloating
and my lies...
..............................................................................
точкииииии!
....................................................
амчи поста не е сдухан ейч! просто е тъжен, заради всички тъжни неща които стават, заради маските на хората, заради нещата които можеха да не станат, заради всичко. Мда, всички напоследък са се разписали за приятелите, пък аз не мога така, по принцип имам много малко хора които не харесвам, и то главно защото тормозят някой хора които харесвам. Та общо взето това ще го разяснявам утре или когато намеря комп, сега изчезвам, че упражнението ни свърши и професора ме гони.
*gone it the dust*

Вторник, Ноември 07, 2006

the day I died 'cause they stabed me in the heart made of rainbow

Забележете небето, винаги съм гледала на облаците като средство за много полезно упражнение за фантазията. Мога да гледам един облак 5 минути и пак да го оприлича на 7 различни неща. А когато пътуваш в кола или влак, дори автобус, толкова често колкото аз го правя се учиш да живееш с облаците. Защото знаеш ли го в облаците има доста неща, които трудно се намират. Онзи ден Мири предложи да гоним облаците... и да ги ловим... а и да ги ядем не е лоша идея...

Бай дъ уей каня се да напиша този пост от миналата събота, та чак днес имам време... или някой ме ръчка за фотошопа, или някой ми пише по чата, или ИЕ-то прави грешка и се затваря, или музата ми отива на 78 часова почивка или решавам че е тъпо да пиша за себе си... Пък и не искам да ви тормозя с дълги постове не за друго... Така че не четете надолу ако ви мързи :Р

Днес ме попитахаа дали съм била някога тъжна ^^ това го отбелязвам за себе си.
Впрочем Хриси ми каза че съм пишела шашави постове =Р това също е положителна точка за мен, нали? Иначе аз не мога да пиша забавни постове като Мъро и Лия, не мога да пиша сериозни като на Хриси и Мишето, не мога да пиша емоционални като тези на Зу, просто пиша защото съм се сетила нещо.

Щях да пиша още нещо, и пак го забравих, така е като се прекъсвам. Шизофренично е! А днес сестра ми има рожден ден.. добре де вчера че минава 00:00. И искала да и купя ръкавици, това нормално ли е ми кажете XD сега ще се мъкна до магазинЪ за ръкавици.

Абе щях да пиша още но размислих, и той и така поста е най тъпия на света, така че... ще пропусна и ще пратя много поздрави на облаците, те поне винаги са си там.

Четвъртък, Ноември 02, 2006

grass lover


Тука бях написала един пост, ноооооо блога ядно не го хареса и не го пусна, така че адски ме мързи да го пиша пак, само ще споделя че мислих, а това е вредно... :Р
И да добавя, че вече не знам какво да правя, но все има време да се намери нещо ново. ^^
Спец поздрави за Тонито, която не чете блогове, та от поздрава имам печалба само аз.
Спец позрави и за тиквата Нокс *мъро не ме гледай така*, която спи на терасата ми, за да не влезе паяка който живее вътре в стаята ми.
Спец поздрави за вас, защото сте вие, а това е важното =)))