Сряда, Декември 27, 2006

touching a cloud


Ама кажете ми наистина... Защо хората искат невъзможни неща?
Това нещо ми избива на самомазохизъм, райт? Да знаеш че нещо е невъзможно, но все пак да го искаш (пример: Зори иска да лети, докато яде диня и маха с ръце. Разсъждения по случая: Първо тя че е куха, куха е, но пак трябва да маха с ръце със скорост повече от тази на звука да за лети и въобще да се задържи на земята, второ - как ще яде като двете й ръце са заети? Да си пресади трета ли? И трето - хората са направени за да не летят, ако летяха, щяха да са просто големи симпатични птици.) е различно от това да знаеш че нещо е трудно и да го искаш (пример: Чочо иска да отиде в дисниленд, но живее в Каспичан и няма пари дори за чорапи на карета. Разсъждения - Чочо може да порастне, да се изучи, да спечели пари и да отиде в Дисниленд с чисто новите си чорапи. Трудно, но не и невъзможно.)

Познавам много хора които ги искат тези невъзможни неща, защо не си отворят очите, аз не мога да им го кажа, ще се обидят. Просто искам да ми отговорите - защо? (познанието е висша добродетел ю ноу). Добре де приемам и репички със сметана.

Подарявам ви един облак, главно защото не са мои. С облаците се споделя лесно, защото после се размиват и разнасят историята ти ти. (примерно аз вчера споделих с моите че искам да не съм човек, не смятам че ме разбраха, нито че ми обърнаха някакво внимание, но казаното е полезно за казващия, облаците не се интересуват, те са облаци. Смисъл иска ми се толкова много да живея някъде другаде, в друг свят (да точно така, в книга), че вече почвам да губя връзка с почвата и да гледам шаршардисано, трябва ми вълшебство. Не че знам защо, но да се обадя по темата.)

Съвет на деня: ако видиш малка мечка, ядяща храната ти от палатака - бягай! Голямата мечка, която й е майка също е наблизо.

Сряда, Декември 20, 2006

искам да съм хвърчило

Да имам си българско заглавие, ще го гледам на криво.
~
Искам да съм хвърчило, толкова ще ни е лесно ако бяхме хвърчила - летиш си по цял ден избягваш задръстванията, прелиташ над кални локви, никой не те пръска с кал, никой не те мачка в автобуса, не виждаш как хората скачат едни върху други, за да се наблъскат в 260, докато още 4 автобуса идват след претъпкания номер 1.
Ако бях хвърчило щях за съм зелена, на фигурки и да имам дълга опашка с панделки. Щях да съм високо в небето и да се радвам на гледката.
~
Може и да съм пингвин за да оцелея през зимата.
~
~
~
Вие какво искате да сте?

~
~
~


*ужасно ме мързи, но искам всички да са щастливи*

Неделя, Декември 17, 2006

people are strange / people are people

~
So were different colours
And were different creeds
And different people
Have different needs
~
Днес уважаеми читатели ще говорим за хора. Какво са хората? Аз от къде да знам, просто реших да говоря за тях, по общи впечатления. Ще си говоря за моите хора. Демек много симпатичен пост за приятелите, които са от интернет де, защото другите ми приятели изобщо не четат такива неща, а и да четяха щеше да ме мързи да пиша за толкова хора.
Смисъл поста е за хората, абе ако не ви мързи да четете надолу, ще разберете какво искам да кажа но не мога.
~
Много е трудно да разделяш хората по категории и да им слагаш етикети и граници, затова само субективно ще кажа относно моето наблюдение. Примерно Тонито, е човека с който съм свикнала да говоря за всичко от рода на кое къде станало и кое защо и как е, главно защото и тя ме кара де, но и защото съм свикнала да й казвам, създала си е някакъв воал, на който ми е приятно да говоря. Тя знае повечето неща които аз знам и повечето неща за мен. Тя ми е мултифункционалния човек. Тони сега ме черпи бисквитка че те похвалих, пред аудиторията. После идва Габито, която е от типа хора - талант, които са толкова сладки и добрички че чак се разтапяш като ги видиш, и тя част от нашата тайна организация на мини богове - всезнайковци. Луки е в категорията на хората които са прекалено добри, услужливи, стараещи се да казват винаги добри неща и да правят вярните крачки. Мишето е от хората с толкова силни характери че на моменти се плаша, колко далеч ще стигне като порастне. Защото не я е страх да си казва мнението и знае какво иска. Хриси горе долу се припокрива с Мишето, но тя си има и тази рязка промяна в настроенията, на която съм свикнала обаче. Тити също е в графата силни личности, които знаят какво искат и как да го направят. Гринчито ми е в графата адски забавни хора, винаги съм я запомнила ухилена, пък и с нея имаме мания към вредните храни, коетое похвално. Докато съм тук трябва да доложа и за другите забавни хора, за да изчерпам категорията. Знам че примерно не може винаги да са ухилени, но дори да са тъжни, аз ще си ги помня с усмивки. Та Стъфи също я набутвам най нахално и непримиримо тук. Иво също, но той е и на линията с бърборанството, много ме радва като говоря с него и ме залива с порой от информация и разни емоции, които усещаш през скайпа. И Лияна е така, тя като говори и просто усещам някакви такива приливни вълни, скъсвам се да се хиля и да се лиготя с нея. Мъро пък несъмнено го слагам в графата забавни хора, обаче той си има още качества, като например неговия любим драматизъм, който много му ходи, макар че още не съм му свикнала, също така ми е някакво много оригинално същество, обявявам го за гений номер едно. Манджи не бива да я пропускам, тя също е забавно и добро и гениално същество, с което мога да се хиля и което си се лиготи с мен на игоровско - вампирзко наречие. Сал в началото мислех че е само музикална, но открих че е много повече та достойно влиза в графичката ни забавни хора. Йо трябва също да я набутам тук, понякога не мога да спра да се хиля с нея, Изи непременно също се натиква на това място. Аз малко обърках категориите затова сега минавам на графа Емоционални форумци (не не за Емо форумци ще говорим отделно), та трудно ми е да избирам, те повечето са такива, но нали говорим за първо впечатление, та Ро ми е едно такова адски любимо същество, просто е много естествена, много добра, много откровена, и си ми е едно злато. Всяка нейна дума си носи емоция. Зу от своя страна е също толкова естествена и специална и различна и мила и добра и освен че винаги си я свързвам с музикалните вълни, в нея си има хиляди емоции. Ем също е толкова емоционално че не може да я пропусна тук, тя е таково добро същество и така преживява повечето моменти че аз си мисля че изобщно не знам как се чувства. И Вели също, няма да го пропуснем, то си ми е емоционално и толкова сладко. За Мири откривам специална категория на хора, които се прекалено не хора, поне не като обикновените хора, защото тя си е необикновена, и си е Мири, и не знам как да я опиша, затова си оставям прозорче. А за хората които съм забравила, се извинявам, но ще се сетя.
~
Ох не се получи категоризирано, но пък и аз не мога така, нещо се поолях, но простете ми, опитах се поне, хората са прекалено хорски за да се категоризират точно, ако реша че поста е станал глупав ще го едитна ^^
~
People are strange when youre a stranger
~
новото мото на деня ни:
[00:01:06] Do you? каза: ... и помни: Шега е наистина смешна, когато другият се сме повече от теб

Вторник, Декември 05, 2006

grey rainbow


[17:49:05] guilty каза: мерси за времето
[17:49:38] fr0st_worm каза: молим молим
[17:49:47] fr0st_worm каза: то е ценно
[17:49:49] fr0st_worm каза: но за какво са ценните неща
[17:49:51] fr0st_worm каза: ако не
[17:49:53] fr0st_worm каза: ...
[17:49:59] fr0st_worm каза: за да ги даваш от време на време
[17:50:01] fr0st_worm каза: (:

Нали знаете че когато ти подарят нещо може да изпитваш най различни букети от емоции ..."чувствах се като 1000 долара на цяло." е просто добър вариант за отговор. Аз лично се замислих (не се случва често.). Но като цяло много полезна мисъл на горната уважавана личност. Запишете си и запомнете. Аз ще си запиша. Прекалявам с точките нали?
[21:42:32] random каза: не слагай точка, не съм фен на точките
[21:42:41] random каза: много са завършени, братовчед му и многоточието!

Много ми се искаше да напиша нещо много интересно и възхитително поучително, обаче всъщност изобщо не ми се искаше, така че съм си доволна. Хубаво е да се казва истината.
"Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам." ("Истината", Тери Пратчет)


[21:11:27] random каза: но винаги правим изключения, които не са изкючения

нали знаете новото мото на деня ни:
„Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.“