Ти... !

Ти, точно ти, да ти... станал си ужасен.
Ти си променен.
Ти си човек, който не разбирам.
Ти нараняваш хората, които харесвам.
Ти нямаш лице.
Ти не умееш да споделяш.
Ти се криеш.
Ти си различен.
Ти не можеш да оцениш това, което имаш.
Ти ме дразниш.

Но аз те харесвам.
Искам да се промениш.
Искам да те разбирам.
Искам да видя лицето ти.
Искам да говорим.
Искам да спреш.
Искам най доброто за теб.
Защото си приятел.

do you care? / are you special?

I was born and I will die.
Honestly, don't expect anything more than that from me.
You have to be very special to do something bigger.
And you are not (that) special.

Това бтв, е много мило и за съжаление много вярно.
Извинете за многото постове.
Обаче се наложи.
(Прочетете Хрониките на Амбър за да не пропуснете нещо важно от житейския път.)

EXIT ?

Пътища.
Кръстопътища.
Пътеки.
Мостове.

Пътуваме ли? Не е ли живота едно пътуване, с цел усъвършенстване? Това съм го чела в една книга - раждаме се, за да можем чрез живота да ъпгрейднем душите си. Е, ъпгрейднем е неточна дума, но моя речник е беден. (впрочем казаха ми, че имам проблем със запетайките, така че се амбицирах да се поправя, а това значи, че може би, ще срещате повечко запетайки от необходимото, в този пост, не ми се чудете, временно е). Така, да се върна на темата - знам че половината пътуване преминава в търсенето на изход... ама, все едно! Изход винаги има (добър или лош). Ще се намери начин. (май се справям чудно със запетайките, а?)

Сега ще ви кажа нали за край, понеже ме мързи да пиша повече, а трябва да си пиша домашните, един цитат по памет от Хрониките на Амбър.
"Ако имахте възможност да избирате между разпознаването на истината и предусещането на лъжата кое щяхте да изберете?"

Интересно, нали? Аз първо ще намеря точния цитат, и тогава ще му ударя едно мислене :Р

създаваш / пресъздаваш

Това е онзи вид постове, над които мислиш с дни, започваш да ги пишеш и откриваш че не знаеш какво да кажеш, но въпреки всичко много те интересува какво всъщност става там в главата ти, когато си задава тези въпроси.

Добре ще обясня. Или поне ще се опитам. Ами според мен хората се делят на творци и такива които претворяват вече създадени неща. Защото оригиналните идеи отдавна вече са се поизчерпали и сега се въртят познати неща, извити и пречупени по някакъв начин.

Не че е лошо, дори аз лично като заклет пресъздаващ индивид много се радвам, защото моето съзнание например е нагласено така че да преминава през информацията, да я запомня и да я използва наново за свои си цели и по свои си дела. Смисъл че оригиналността не ми е присъща. Според мен създаването, творенето, идеята е едно от най трудните неща, и определено хората които си служат с тези "прибори" са обект на моето възхищение.

А вие какво сте? Създатели и Пресъздатели?

almost there

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

Ох, забравих че имам блог (т.е. забравих си паролата), което ме доведе до мисълта че тъкмо си решил че си достигнал до някакво невероятно напредничаво съществуване в живота си и после изведнъж забравиш какво си правил и къде си отивал и се появи кръстопът и трябва бързо да решаваш.
Още малко ми остава. Всичко ще се реши май месец, което хич не е далеч като гледам, а ако не се реши положително имам чувството че ще хибернитизирам и ще се хвърля в канала, който се води "река Искър".

Видяхте ли небето?
Заради един пост на Хриси се чудя дали е синьо и дали другите хора виждат моето синьо. :D

и няма да разберем, и това е хубавото =Р