Спомняш ли си?

А спомняш ли си тихия шепот на звездите в онази вечер, когато за първи път отвори очи...
А спомняш ли си времето, когато нямаше мечти?
И времето когато вдъхновението те осени?
Нима не помниш дните, прекарани на онзи плаж?
И сутрините, окъпани с цветове...
Нощите, наситени с аромат на вечност...
Помниш ли хората, около теб, тези които те обичаха?
Спомняш ли си когато обеща на света да не се променяш, когато бе така щастлив, когато не искаше нищо друго освен да запазиш онзи красив момент завинаги в сърцето и душата си.
А помниш ли как бързо забрави всичко, как загърби приятелите си, как се извърна от думите си, как бързо промени светогледа си, защото онзи миг бе изчезнал...
Помни... защото нищо няма да се върне... нищо няма да е същото... няма как да спечелиш отново изгубеното доверие...


