lazy

Седя отново в пълната стая по компютърна анимация (да да постове ми станаха лични, но все пак погледнете заглавието на поста, така де ти муха изтребител и ти невидим дух на умрял глиган, гледайте) и опитвам да слушам лекцията за кости. Кости Костииииии, дайте и един плитък гроб и сме реди. Колкото и да имам добро намерение да слушам даскалката която ломоти някъде напред, не мога. Толкова ме мързи да слушам че направо ще се размажа на стола.
ЕдинияТ (Иво специално за теб) колега подвиква да играем Куейк. Бързо да си го дръпнем от локалната и сме готови за игра. Аз пак съм на минус 10 флага, депресирам се и си изяждам марса от чатната. Иха вече съм на 1 флаг, нищо че другите са на по 50 и играта тръгва наново.

Вие не ми вярвате, но аз съм отчайващ мързел, хората говорят че са мързеливи но се правят, аз съм си мързелива. Я да отида да следя лекцията... лай нот... отивам да играя куейк, много ясно, сега е момента.

споделяйте

Казват че най висшото умение на човека е да се радва за другия човек.
Защото всеки знае че е егоист и дълбоко в малката си изтерзана душичка, прави неща които се е кълнял че никога не би направил, казва думи които никога не би казал, създава си проблеми които никога не е желал.
Толкова за хората. Толкова за знанието.
Ами приятелите?
Искам да се радвам за всеки един от вас, да пищя при добри новини, да подскачам и да викам, да усещам вашата радост и вашите усмивки. Но много рядко се случва вие да споделите. Да разкажете нещо весело, да споделите момент на вдъхновение, дори да разкриете някоя стара рана. Защо.. Защото не споделяте.
Скрили сте се зад черупки направени от добри впечатления и не знаете какво и как да направите за да не развалите образа си.
А няма нужда.
Ние ви обичаме и с грешките и недостатъците.
И с усмивките и сълзите.
Споделяйте за да можем да се радваме с вас.
Споделяйте за да се разберем.
Споделяйте за да не правим грешките на глупостта и ревността.
За да сме приятели.

оценяваш ли всичко което имаш

Чудя ти се.
Не знам дали оценяваш това което имаш.
А ти имаш много. И дори не знаеш. Ти имаш това което повечето хора няма да имат никога. Ти си направил неща, заради които хората те обичат, приятелите те ценят, ти имаш неща за които другите мечтаят. Ти имаш усмивки, които никой друг няма. Ти имаш щастието, което не си разкрил, скрито в думите на някой за теб.
Но ти не го оценяваш.
Искаш още.
Смяташ нещата за глупави.
Не знаеш какво да правиш с това което ти дават.
Ти не разбираш.
Ти няма да го оцениш... докато не го загубиш.
Внимавай, приятелю, защото понякога лъжите ти ще ти донесат не просто насилена усмивка с разбиране, а и ключалка без ключ към душите ни.